Княгиня Калина иска синът й да се учи на щастие! От баща си възприела две неща: пример и патриотизъм
Лилия Илиева
сп.
В безоблачен следобяд след поредност дъждовни дни снимаме в музея и в парка на двореца Врана. След неколкократно отсрочване поради неприятното време се оказваме там навръх рождения ден на цар Симеон Втори.
Предстои фамилно събиране, чакат се родственици от рода на Кобургите.
Музеят е възобновен впечатляващо с помощта на цар Симеон II, шефа на музея доктор Ивайло Шалафов и на княгиня Калина.
Интериорът припомня на дворцова постройка в Австрия или някъде в Западна Европа.
Калина, облечена в прелестна носия, споделя по какъв начин би желала да събере национални дрехи от разнообразни региони на България и да ги изложи в музея. Показва ни красиви рамки на портретите, които е изработила сама от хербаризирани растения и лак, като е употребила специфична техника на изпичане.
Спомня си по какъв начин, когато се наложило да учи реституция по време на следването си по история на изкуството в Лондонската академия, изпитвала голяма вътрешна опозиция. Защо да възвръща непознат труд, като може и желае да твори сама? С времето оценила наученото.
Завършила е и френски колеж, и британски лицей в Мадрид, и с изключение на в Лондонската академия е следвала и лингвистика в Германия.
Княгинята е забавна жена. Със мощно тяло, горда външност, нежно сърце, което усещаш, когато я видиш по какъв начин прегръща сина си, хваща за ръка брачна половинка си, притиска се до вековно дърво в парка или вдъхва аромата на роза, която е откъснала. Обича рози. Държи ги в ръцете си като драгоценност. Осезаеми са и мощният ѝ темперамент, възпитанието и мозъкът ѝ. Чувствителна е, само че доста горда, безапелационна и директна, когато не е съгласна с нещо. Общува леко. И въпреки всичко е значимо да внимаваш. Защото ледът може да се пропука и да се счупи от нещо дребно.
Тази година е специфична за фамилията ѝ. Навършват се 20 години от сватбата им с откривателя и странник Китин Муньос, синът им Симеон Хасан стана на 15, а самата княгиня – на 50. Отскоро тримата живеят в България, което е нейна фантазия. Макар да е родена в Испания, княгинята се усеща в България като в своя татковина. Неслучайно държеше тук да се омъжи, да роди и да кръсти сина си. Сватбената ѝ рокля обединяваше претекстове от национални носии от разнообразни райони на страната ни. Тук Калина се усеща близка до корените си, до рода си, до дядо си Борис и прародител си Фердинанд, чиито портрети ни демонстрира с почитание и обич в музея. Иска да е близо и до татко си Симеон, който доста обича. А неговите черти прозират в лицето ѝ и се преплитат магично с тези на майка ѝ кралица Маргарита.
До жена като княгиня Калина може да застане единствено мъж като Китин Муньос. Роден до пустинята в Сиди Ифни, последната колония на Испания в Сахара, в Мароко, командос от зелените барети на испанската войска, наследник на боен. Китин е откривател на естествената история и етнология, еколог, почетен консул на Мароко в Испания и дипломат на благосклонност на ЮНЕСКО. Преплувал е Нил на пирога, прекосил Тихия океан от Перу до Маркизките острови за 72 дни на сал, спал е на върха на пирамида, пътувал е до Северния полюс. Привлича публичното внимание към замърсяването на околната среда и опазването на локалните култури. Дипломатичен и деликатен в общуването си, в това време осезаемо е човек на реда, дисциплината и разпоредбите.
Красиво е по какъв начин този горделив мъж и тази горда жена естествено се държат за ръка, до момента в който вървим към местоположението за фотоси в парка Врана, и то след 20 години брак. И какъв брой учтив, интелигентен и отворен за контакт е синът им Симеон Хасан.
Симеон Хасан е на границата сред детството и света на възрастните и още споделя щастливо по какъв начин играе с децата на съседите до къщата, в която живеят, или повтаря няколко пъти възторжено по какъв начин си е счупил ръката, до момента в който карал сноуборд през зимата. Прегръща куче, притичващо през парка. Говори български напълно като българин, арабски като арабин, превъзходен френски и британски.
Поводът да се срещнем със фамилията на княгинята е филмовата поредност, която брачният партньор ù снима и режисира благотворително без възнаграждение и с поддръжката на ЮНЕСКО по покана на Българска национална телевизия. Изследователят е и сценарист на 17-те къси видеа за монументи на българското културно завещание. Те се снимат от екип на публичната телевизия. Ще бъдат озвучени на български, испански, френски, британски и арабски език и ще се излъчват по Българска национална телевизия и по информационните канали на ЮНЕСКО.
Това е първа по рода си продукция от сходен мащаб. Говорим с Китин Муньос.
- Г-н Муньос, на какъв стадий е филмовата поредност?
- Снимали сме филмите за Рила, нестинарите и Несебър. Макар да съм работил с доста и разнообразни малките екрани по света за документални филми, съм впечатлен от професионализма и прецизността на екипа на Българска национална телевизия, от високото качество на работата им, което е на международно равнище.
Обществената телевизия е натурален сътрудник на подобен план и се веселя, че с помощта на Българска национална телевизия и ЮНЕСКО българското културно завещание ще може да бъде забелязано от целия свят. Заслужава почитание това, че съобразяваме фотосите със сезона, в който е уместно да се показа всеки монумент. Така съхраняваме неговата достоверност, тъй като да снимаш нестинарите да танцуват върху огъня през юни е доста по-силно и същинско, в сравнение с в случай че ги снимаш през януари.
- А по какъв начин подготвяте сюжета?
- Заглавието на сериала „ Обединени от наследството “ е обещано от ЮНЕСКО. Посещаваме избраните като културно завещание обекти с локален човек, посетител на предаването, който ме развежда като гид. Великденските острови обикалях с полинезиец рапануй, Андите в Боливия и в Перу – с локален от племето аймара, в пустинята Сахара ме развеждаше бродяга на камила. В България мой гид е брачната половинка ми княгиня Калина. Тя прибавя своя щрих – на жена и на българка. Нейният взор към България е взор с обич. А когато разказваш за нещо със сърцето си, го показваш същински. На рождения ѝ ден бяхме с Бистришките баби – и да видите ентусиазма ѝ! В сърцето си Калина е българка. Сам не бих могъл да покажа България по този начин, както тя ще го направи.
- Когато човек обича, се свързва с душата на мястото или на индивида, който обича.
- Точно по този начин! Калина ще бъде душата на сериала. Това даже е положително заглавие за вас. Аз опознавам България с жена ми ръка за ръка – зелените гори на Боровец, Националния парк Балкана и Националния парк Пирин, Рилския манастир, остарелия Несебър, Черно море. Виждаме всяко място дружно с локалните хора. В Рила говорихме със духовник. Ще приказваме с нестинарите. Лично за мен повода и вдъхновението за тази поредност е Калина. От момента, в който я срещнах преди 22 години, тя ми разказваше с такава пристрастеност за своята страна България, че постоянно съм имал желанието да дойда и да видя културните и естествените монументи. Дойдох с голям интерес и имах шанс да дойде в разгара на лятото и да има доста слънце, зеленина. Бях впечатлен от красивите пейзажи и какъв брой са съхранени селата.
- Те наподобяват, както са изглеждали преди век.
- Именно това имам поради. И в това време България е доста съвременна. Точно тази примес от античност и модерност ме впечатли, както и какъв брой са свързани българите с фолклора и културата си.
- Говорите ли български?
- (Отговаря на български.) Малко.
- Коя беше първата дума, която научихте?
- Калина. Иначе – „ благодаря “, „ добър ден “ и „ обичам те “. Онзи ден пътувам в такси със сина ми. Той си приказва с водача на български. Питам – добре ли приказва. Шофьорът се учуди – за какво. Казвам – забавно ми е. Шофьорът дава отговор – но той си е българин и по този начин си и приказва. На арабски е по същия метод. Невероятно! И толкоз добре се усеща да живее в България, че пред едноседмична почивка в Мадрид избира да остане тук. А в Мадрид живяхме девет месеца след Мароко, преди да дойдем в България, и Симеон си има другари там. Има и тук. Той е подобен – идва на ново място, оглежда се, харесва си някого, непосредствено му се показва и го пита дали желае да бъдат другари.
- Какъв мечтае да стане?
- Сменя си желанията всеки ден, към момента търси, само че е сериозен и с изострен разум. Спортовете му се отдават. Тренира кунгфу, сноуборд, скейтборд, корабоплаване, в учебно заведение – американски футбол.
- Според вас какви качества би трябвало да има един мъж?
- Честност. Ако си почтен със себе си и с останалите, можеш да бъдеш жител на планетата. Честността ти дава мощ, убеденост в себе си. Ако не си почтен, си слаб.
- Защо ви назовават Китин? Името ви е Антонио Хосе.
- Роден съм в Мароко, и съм най-малкият от пет деца. Майка ми е била бременна, а в дома ни са живеели сахрави – поданици на Сахара. И се радвали, казвали – един китин, т.е. един хлапак, е на път. Името е пристигнало преди мен. Първи ме нарекъл по този начин човек от племето ейт бан брани, което живее в Сиди-Ифни. Иначе съм кръстен на дядо ми по бащина линия – Антонио, и по майчина – Хосе. Антонио е име и на мой чичо.
- Какво е човек да прекара детството си в пустинята?
- Интересно е. Аз съм роден в Сиди-Ифни в Западна Африка – пристанищен град на брега на морето и на границата със Сахара. Бях на 10 години, когато се преместихме да живеем в Испания и животът ми доста се промени. Преди това да виждам татко ми, който беше боен, по какъв начин идва да ме вземе от учебно заведение, яздейки камила, заобиколен от сахрави, остави отпечатък върху мен. Това роди любознанието ми към други култури, други нации.
На 22 години преплавах от Асуан до края на Нил на пирога. Живеех с локалните, спах на върха на пирамида и снимах документален филм на лента 16-мм.
- Дали пустинята ражда мощни мъже?
- Пустинята е урок по необработен живот и духовна мощност. Тя те учи по какъв начин да се свързваш със себе си. На хората, които живеят в нея, не коства толкоз старания, колкото на тези, които не я познават. Имам другар в Мароканска Сахара, човек с доста пари. Един ден ми звъни: „ Отивам да си умря “. Помислих си – Канарите са близо. А той се качи на колата си 4х4 и отпраши на 31 км, в средата на нищото измежду пясъците. И за мен това е по-близо до концепцията за почивка, в сравнение с да отида на първокласно място. Предпочитам пустинята, където има „ райма “ (rhajma – понятие-абревиатура – R като rich, богат от обич към другите, H като сърце (heart), топлота и обич, A като animated, жив, деятелен, въодушевен, I като incorruptible, постоянно борещ се за истината, M като munificent, великодушен в даването, A като admirers, въодушевен от всичко, което притежаваш), кози, камили и нищо друго.
- Кое е най-ценното, което научихте от вашия татко?
- Той беше заслужен, честен и държеше на любовта към майка ми. Това повлия и на мен, и на братята ми. Родителите ни бяха двойка за образец. Когато се връщам в Сиди-Ифни, възрастни хора сахрави идват да ме видят и ми споделят – твоят татко капитан Муньос беше доста добър с нас, беше същински мъж, заслужен, необикновен човек. И това ме вълнува.
- А по какъв начин ви се стори да спите на върха на пирамида?
- Ха-ха-ха. Невероятно е. Сега към този момент не се позволява. Качих се, с цел да следя залеза. Освен него на върха на самата пирамида видях надраскани графити на Наполеонови бойци – бяха написали годината, в която са минали през Египет. Беше доста особено да се качиш и да можеш да видиш долината и другите пирамиди. Даже един възрастен египтянин разгласи конкуренция за изкачването. И по този начин бързо се придвижи нагоре! Невероятно! Около пирамидите през нощта живееше цялостен един свят.
- Откога мечтаете да пътувате и да изследвате света?
- О, от доста дребен усещах, че призванието ми е да бъда откривател. Вдъхновявах се от книги като „ Моби Дик “, истории като „ Язон и аргонавтите “, „ Робинзон Крузо “, „ Гъливер “, „ Експедицията „ Кон-Тики “ със сал през Южно море “ на Тур Хейердал. Много желаех да видя Черно море точно поради „ Язон и аргонавтите “.
- Къде срещнахте княгиня Калина и какво ви впечатли в нея?
- Срещнах я на представянето на един от моите документални филми. Впечатли ме с образованието и възпитанието си. Отраснала е измежду сериозна дисциплинираност, в среда, която я е подтикнала да се развива. Научена е да се оправя. Калина е доста твърда, сериозна, буйна. Тя се усеща прелестно във всевъзможни условия – в пустинята спи на земята или в хамак, без да каже гък. Аз съм по-скоро този, който, като отидем в хотел, разяснява дали всичко е на равнище. За жена ми изискванията постоянно са прелестни. Аз съм по-взискателен и на тематика храна. Впечатляваща е! И е толкоз спонтанна в общуването си с хората. Снимал съм 51 кино лентата в разнообразни страни. По време на последната ми експедиция с транспортен съд през 2000 година имаше индианци и хора от Великденските острови. И те ми споделиха: „ Ей, аина, арики Калина “, което на полинезийски значи – хей, братко мой, принцеса Калина е (прави жест със притискане на юмрук) мощна “.
Тя може да издържи по-дълъг преход от мен. И ѝ споделям: „ Калина, ти си по-голяма авантюристка от мен! “
Тя е доста по-силна от редица мъже, които познавам. Наскоро се поряза и се тормози не от личната си кръв, а за това да не тормози мен.
- Коя е най-рискованата интервенция, която сте претърпели?
- Харесвам поговорката, че където и да отиде тялото, гибелта го следва по петите. Истина е. Някога запитали капитан Жак Ив Кусто кой е най-опасният миг в живота му, а той дал отговор: „ Всеки ден под душа “.
Харесвам и друго, което той споделя: „ Приемам изчислените опасности, отхвърлям се от рисковете заради немарливост “. И аз съм човек, който преценя риска. Не върша лудости. Но постоянно има риск. Веднъж в Тихия океан по време на стихия ми падна мачта на лицето. Друг път отново в стихия летях в Мароко с ULM (мотоделтапланер) и се приземих по недобър метод, само че не щеш ли съм жив и съм тук.
- Какво мечтаете за сина ви?
- Да бъде почтен човек и да е благополучен. Искам да прави това, което го прави благополучен, да го научим да бъде благополучен. Нека има академично обучение, да знае по какъв начин да се държи със фамилията си и в фамилните връзки, в обществото и в живота, само че за мен по-важно е образованието в насладата. И аз съм вложил доста в това образование.
- Как?
- Давайки му доста обич и деликатност. Вижте ме – аз съм откривател и доста пътувах, само че откогато се роди детето ми, съм до фамилията ми. Виждал съм доста откриватели, които не престават да пътуват и когато решат да се върнат у дома, детето им се оказва на 20 години. Това е неточност! А на мен ми харесва племенният нрав – да си покрай своето племе. Моето племе е фамилията ми. И съм до него. Според мен детето, израснало с майка си и татко си, е мощно. Даваме му познание за корените му и крила с образованието в наслада.
Баща ми умря, когато бях на 11. И съм признателен на майка ми, за доверието да последвам това, за което бленувам. Даде ми независимост. А аз съм доста завързан към сина ми и тъй като като откривател съм рискувал с доста рискови експедиции, съм привикнал да чета сигналите на заплахата и съм непрестанно под напрежение за Симеон Хасан.
Непрекъснато го предизвестявам защо да внимава. Това ме кара да си мисля за майка ми, какъв брой ли съм я карал да страда.
- Знаете ли, преди 20 години, на 26 октомври бях измежду публицистите, които отразяваха сватбата ви в Царска Бистрица. Беше доста красиво!
- Беше магично.
- Мислех си по какъв начин ли се чувствате измежду тези крале и кралски особи? Вие сте откривател и странник, а те са друго племе, допускам.
- Да, попаднах в кралско племе.
- С друг език, традиции, порядки.
- Чували ли сте за писателя Пол Боулс (автор на „ Чай в пустинята “)? Живял е в Алжир. Чувствал се изолиран, липсвали му контакти с американци, само че в един миг си дал сметка, че не е значимо дали е измежду американци или алжирци, а да е измежду хора, с които се схваща. Важни са усмивките, погледите, ползите, свързани с просвета, спорт, със свободното време. И схванал, че няма такова нещо като племе, в което си роден. Има международно племе, в което можеш да намериш сходни ползи с разнообразни хора. Аз съм бил в разнообразни племена и разбрах, че хората могат да приказват на един език, без да са идентични. Принц Фелипе, в този момент към този момент крал на Испания, пристигна на Великденските острови, с цел да поддържа моя експедиция. Макар че беше принц, спа в палатка като всички нас, като част от експедицията и доста ни оказа помощ.
- А за какво избрахте да живеете в България?
- Живяхме години в Мароко по отношение на моята работа, само че Калина постоянно е желала да живеем в България и да бъде покрай татко си цар Симеон. Това е нейна фантазия. Тя искаше да се оженим тук, роди сина ни Симеон в София и го отгледахме през първите му две години в Царска Бистрица в Боровец. Аз също се усещам благополучен в България. Харесвам страната и хората. И тримата сме щастливи тук.
___
Поводът за срещата ни със фамилията на принцеса Калина, Китин Муньос и Симеон Хасан е документалната поредност на Българска национална телевизия и ЮНЕСКО за България, която Китин Муньос режисира. Говорим за малко и с принцесата, която споделя, че сега написа книга за България. И занапред следва да ни опише за това.
Княгиня Калина
- Ваше Височество, в случай че би трябвало да изберете едно място в България, на което се чувствате най-добре, кое би било?
- Избрах България.
- Защо желаете Вашият брачен партньор господин Китин да направи филми за нея?
- Защото културното завещание на България е превъзходно, богато и разнообразно.
- Какво е България за Вас?
- Моята страна. Тази на моя татко, цар Симеон, на моя дядо, цар Борис, и на моя прародител, цар Фердинанд I. Първите ми мемоари, свързани с името ѝ, са от детството ми с моя татко, цар Симеон.
- Кой е най-ценният урок, който сте научили от татко Ви?
- Неговият образец и неговият национализъм.
- Какво е значимо за Вас в образованието на сина Ви?
- Обучението в неговото благополучие.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
сп.
В безоблачен следобяд след поредност дъждовни дни снимаме в музея и в парка на двореца Врана. След неколкократно отсрочване поради неприятното време се оказваме там навръх рождения ден на цар Симеон Втори.
Предстои фамилно събиране, чакат се родственици от рода на Кобургите.
Музеят е възобновен впечатляващо с помощта на цар Симеон II, шефа на музея доктор Ивайло Шалафов и на княгиня Калина.
Интериорът припомня на дворцова постройка в Австрия или някъде в Западна Европа.
Калина, облечена в прелестна носия, споделя по какъв начин би желала да събере национални дрехи от разнообразни региони на България и да ги изложи в музея. Показва ни красиви рамки на портретите, които е изработила сама от хербаризирани растения и лак, като е употребила специфична техника на изпичане.
Спомня си по какъв начин, когато се наложило да учи реституция по време на следването си по история на изкуството в Лондонската академия, изпитвала голяма вътрешна опозиция. Защо да възвръща непознат труд, като може и желае да твори сама? С времето оценила наученото.
Завършила е и френски колеж, и британски лицей в Мадрид, и с изключение на в Лондонската академия е следвала и лингвистика в Германия.
Княгинята е забавна жена. Със мощно тяло, горда външност, нежно сърце, което усещаш, когато я видиш по какъв начин прегръща сина си, хваща за ръка брачна половинка си, притиска се до вековно дърво в парка или вдъхва аромата на роза, която е откъснала. Обича рози. Държи ги в ръцете си като драгоценност. Осезаеми са и мощният ѝ темперамент, възпитанието и мозъкът ѝ. Чувствителна е, само че доста горда, безапелационна и директна, когато не е съгласна с нещо. Общува леко. И въпреки всичко е значимо да внимаваш. Защото ледът може да се пропука и да се счупи от нещо дребно.
Тази година е специфична за фамилията ѝ. Навършват се 20 години от сватбата им с откривателя и странник Китин Муньос, синът им Симеон Хасан стана на 15, а самата княгиня – на 50. Отскоро тримата живеят в България, което е нейна фантазия. Макар да е родена в Испания, княгинята се усеща в България като в своя татковина. Неслучайно държеше тук да се омъжи, да роди и да кръсти сина си. Сватбената ѝ рокля обединяваше претекстове от национални носии от разнообразни райони на страната ни. Тук Калина се усеща близка до корените си, до рода си, до дядо си Борис и прародител си Фердинанд, чиито портрети ни демонстрира с почитание и обич в музея. Иска да е близо и до татко си Симеон, който доста обича. А неговите черти прозират в лицето ѝ и се преплитат магично с тези на майка ѝ кралица Маргарита.
До жена като княгиня Калина може да застане единствено мъж като Китин Муньос. Роден до пустинята в Сиди Ифни, последната колония на Испания в Сахара, в Мароко, командос от зелените барети на испанската войска, наследник на боен. Китин е откривател на естествената история и етнология, еколог, почетен консул на Мароко в Испания и дипломат на благосклонност на ЮНЕСКО. Преплувал е Нил на пирога, прекосил Тихия океан от Перу до Маркизките острови за 72 дни на сал, спал е на върха на пирамида, пътувал е до Северния полюс. Привлича публичното внимание към замърсяването на околната среда и опазването на локалните култури. Дипломатичен и деликатен в общуването си, в това време осезаемо е човек на реда, дисциплината и разпоредбите.
Красиво е по какъв начин този горделив мъж и тази горда жена естествено се държат за ръка, до момента в който вървим към местоположението за фотоси в парка Врана, и то след 20 години брак. И какъв брой учтив, интелигентен и отворен за контакт е синът им Симеон Хасан.
Симеон Хасан е на границата сред детството и света на възрастните и още споделя щастливо по какъв начин играе с децата на съседите до къщата, в която живеят, или повтаря няколко пъти възторжено по какъв начин си е счупил ръката, до момента в който карал сноуборд през зимата. Прегръща куче, притичващо през парка. Говори български напълно като българин, арабски като арабин, превъзходен френски и британски.
Поводът да се срещнем със фамилията на княгинята е филмовата поредност, която брачният партньор ù снима и режисира благотворително без възнаграждение и с поддръжката на ЮНЕСКО по покана на Българска национална телевизия. Изследователят е и сценарист на 17-те къси видеа за монументи на българското културно завещание. Те се снимат от екип на публичната телевизия. Ще бъдат озвучени на български, испански, френски, британски и арабски език и ще се излъчват по Българска национална телевизия и по информационните канали на ЮНЕСКО.
Това е първа по рода си продукция от сходен мащаб. Говорим с Китин Муньос.
- Г-н Муньос, на какъв стадий е филмовата поредност?
- Снимали сме филмите за Рила, нестинарите и Несебър. Макар да съм работил с доста и разнообразни малките екрани по света за документални филми, съм впечатлен от професионализма и прецизността на екипа на Българска национална телевизия, от високото качество на работата им, което е на международно равнище.
Обществената телевизия е натурален сътрудник на подобен план и се веселя, че с помощта на Българска национална телевизия и ЮНЕСКО българското културно завещание ще може да бъде забелязано от целия свят. Заслужава почитание това, че съобразяваме фотосите със сезона, в който е уместно да се показа всеки монумент. Така съхраняваме неговата достоверност, тъй като да снимаш нестинарите да танцуват върху огъня през юни е доста по-силно и същинско, в сравнение с в случай че ги снимаш през януари.
- А по какъв начин подготвяте сюжета?
- Заглавието на сериала „ Обединени от наследството “ е обещано от ЮНЕСКО. Посещаваме избраните като културно завещание обекти с локален човек, посетител на предаването, който ме развежда като гид. Великденските острови обикалях с полинезиец рапануй, Андите в Боливия и в Перу – с локален от племето аймара, в пустинята Сахара ме развеждаше бродяга на камила. В България мой гид е брачната половинка ми княгиня Калина. Тя прибавя своя щрих – на жена и на българка. Нейният взор към България е взор с обич. А когато разказваш за нещо със сърцето си, го показваш същински. На рождения ѝ ден бяхме с Бистришките баби – и да видите ентусиазма ѝ! В сърцето си Калина е българка. Сам не бих могъл да покажа България по този начин, както тя ще го направи.
- Когато човек обича, се свързва с душата на мястото или на индивида, който обича.
- Точно по този начин! Калина ще бъде душата на сериала. Това даже е положително заглавие за вас. Аз опознавам България с жена ми ръка за ръка – зелените гори на Боровец, Националния парк Балкана и Националния парк Пирин, Рилския манастир, остарелия Несебър, Черно море. Виждаме всяко място дружно с локалните хора. В Рила говорихме със духовник. Ще приказваме с нестинарите. Лично за мен повода и вдъхновението за тази поредност е Калина. От момента, в който я срещнах преди 22 години, тя ми разказваше с такава пристрастеност за своята страна България, че постоянно съм имал желанието да дойда и да видя културните и естествените монументи. Дойдох с голям интерес и имах шанс да дойде в разгара на лятото и да има доста слънце, зеленина. Бях впечатлен от красивите пейзажи и какъв брой са съхранени селата.
- Те наподобяват, както са изглеждали преди век.
- Именно това имам поради. И в това време България е доста съвременна. Точно тази примес от античност и модерност ме впечатли, както и какъв брой са свързани българите с фолклора и културата си.
- Говорите ли български?
- (Отговаря на български.) Малко.
- Коя беше първата дума, която научихте?
- Калина. Иначе – „ благодаря “, „ добър ден “ и „ обичам те “. Онзи ден пътувам в такси със сина ми. Той си приказва с водача на български. Питам – добре ли приказва. Шофьорът се учуди – за какво. Казвам – забавно ми е. Шофьорът дава отговор – но той си е българин и по този начин си и приказва. На арабски е по същия метод. Невероятно! И толкоз добре се усеща да живее в България, че пред едноседмична почивка в Мадрид избира да остане тук. А в Мадрид живяхме девет месеца след Мароко, преди да дойдем в България, и Симеон си има другари там. Има и тук. Той е подобен – идва на ново място, оглежда се, харесва си някого, непосредствено му се показва и го пита дали желае да бъдат другари.
- Какъв мечтае да стане?
- Сменя си желанията всеки ден, към момента търси, само че е сериозен и с изострен разум. Спортовете му се отдават. Тренира кунгфу, сноуборд, скейтборд, корабоплаване, в учебно заведение – американски футбол.
- Според вас какви качества би трябвало да има един мъж?
- Честност. Ако си почтен със себе си и с останалите, можеш да бъдеш жител на планетата. Честността ти дава мощ, убеденост в себе си. Ако не си почтен, си слаб.
- Защо ви назовават Китин? Името ви е Антонио Хосе.
- Роден съм в Мароко, и съм най-малкият от пет деца. Майка ми е била бременна, а в дома ни са живеели сахрави – поданици на Сахара. И се радвали, казвали – един китин, т.е. един хлапак, е на път. Името е пристигнало преди мен. Първи ме нарекъл по този начин човек от племето ейт бан брани, което живее в Сиди-Ифни. Иначе съм кръстен на дядо ми по бащина линия – Антонио, и по майчина – Хосе. Антонио е име и на мой чичо.
- Какво е човек да прекара детството си в пустинята?
- Интересно е. Аз съм роден в Сиди-Ифни в Западна Африка – пристанищен град на брега на морето и на границата със Сахара. Бях на 10 години, когато се преместихме да живеем в Испания и животът ми доста се промени. Преди това да виждам татко ми, който беше боен, по какъв начин идва да ме вземе от учебно заведение, яздейки камила, заобиколен от сахрави, остави отпечатък върху мен. Това роди любознанието ми към други култури, други нации.
На 22 години преплавах от Асуан до края на Нил на пирога. Живеех с локалните, спах на върха на пирамида и снимах документален филм на лента 16-мм.
- Дали пустинята ражда мощни мъже?
- Пустинята е урок по необработен живот и духовна мощност. Тя те учи по какъв начин да се свързваш със себе си. На хората, които живеят в нея, не коства толкоз старания, колкото на тези, които не я познават. Имам другар в Мароканска Сахара, човек с доста пари. Един ден ми звъни: „ Отивам да си умря “. Помислих си – Канарите са близо. А той се качи на колата си 4х4 и отпраши на 31 км, в средата на нищото измежду пясъците. И за мен това е по-близо до концепцията за почивка, в сравнение с да отида на първокласно място. Предпочитам пустинята, където има „ райма “ (rhajma – понятие-абревиатура – R като rich, богат от обич към другите, H като сърце (heart), топлота и обич, A като animated, жив, деятелен, въодушевен, I като incorruptible, постоянно борещ се за истината, M като munificent, великодушен в даването, A като admirers, въодушевен от всичко, което притежаваш), кози, камили и нищо друго.
- Кое е най-ценното, което научихте от вашия татко?
- Той беше заслужен, честен и държеше на любовта към майка ми. Това повлия и на мен, и на братята ми. Родителите ни бяха двойка за образец. Когато се връщам в Сиди-Ифни, възрастни хора сахрави идват да ме видят и ми споделят – твоят татко капитан Муньос беше доста добър с нас, беше същински мъж, заслужен, необикновен човек. И това ме вълнува.
- А по какъв начин ви се стори да спите на върха на пирамида?
- Ха-ха-ха. Невероятно е. Сега към този момент не се позволява. Качих се, с цел да следя залеза. Освен него на върха на самата пирамида видях надраскани графити на Наполеонови бойци – бяха написали годината, в която са минали през Египет. Беше доста особено да се качиш и да можеш да видиш долината и другите пирамиди. Даже един възрастен египтянин разгласи конкуренция за изкачването. И по този начин бързо се придвижи нагоре! Невероятно! Около пирамидите през нощта живееше цялостен един свят.
- Откога мечтаете да пътувате и да изследвате света?
- О, от доста дребен усещах, че призванието ми е да бъда откривател. Вдъхновявах се от книги като „ Моби Дик “, истории като „ Язон и аргонавтите “, „ Робинзон Крузо “, „ Гъливер “, „ Експедицията „ Кон-Тики “ със сал през Южно море “ на Тур Хейердал. Много желаех да видя Черно море точно поради „ Язон и аргонавтите “.
- Къде срещнахте княгиня Калина и какво ви впечатли в нея?
- Срещнах я на представянето на един от моите документални филми. Впечатли ме с образованието и възпитанието си. Отраснала е измежду сериозна дисциплинираност, в среда, която я е подтикнала да се развива. Научена е да се оправя. Калина е доста твърда, сериозна, буйна. Тя се усеща прелестно във всевъзможни условия – в пустинята спи на земята или в хамак, без да каже гък. Аз съм по-скоро този, който, като отидем в хотел, разяснява дали всичко е на равнище. За жена ми изискванията постоянно са прелестни. Аз съм по-взискателен и на тематика храна. Впечатляваща е! И е толкоз спонтанна в общуването си с хората. Снимал съм 51 кино лентата в разнообразни страни. По време на последната ми експедиция с транспортен съд през 2000 година имаше индианци и хора от Великденските острови. И те ми споделиха: „ Ей, аина, арики Калина “, което на полинезийски значи – хей, братко мой, принцеса Калина е (прави жест със притискане на юмрук) мощна “.
Тя може да издържи по-дълъг преход от мен. И ѝ споделям: „ Калина, ти си по-голяма авантюристка от мен! “
Тя е доста по-силна от редица мъже, които познавам. Наскоро се поряза и се тормози не от личната си кръв, а за това да не тормози мен.
- Коя е най-рискованата интервенция, която сте претърпели?
- Харесвам поговорката, че където и да отиде тялото, гибелта го следва по петите. Истина е. Някога запитали капитан Жак Ив Кусто кой е най-опасният миг в живота му, а той дал отговор: „ Всеки ден под душа “.
Харесвам и друго, което той споделя: „ Приемам изчислените опасности, отхвърлям се от рисковете заради немарливост “. И аз съм човек, който преценя риска. Не върша лудости. Но постоянно има риск. Веднъж в Тихия океан по време на стихия ми падна мачта на лицето. Друг път отново в стихия летях в Мароко с ULM (мотоделтапланер) и се приземих по недобър метод, само че не щеш ли съм жив и съм тук.
- Какво мечтаете за сина ви?
- Да бъде почтен човек и да е благополучен. Искам да прави това, което го прави благополучен, да го научим да бъде благополучен. Нека има академично обучение, да знае по какъв начин да се държи със фамилията си и в фамилните връзки, в обществото и в живота, само че за мен по-важно е образованието в насладата. И аз съм вложил доста в това образование.
- Как?
- Давайки му доста обич и деликатност. Вижте ме – аз съм откривател и доста пътувах, само че откогато се роди детето ми, съм до фамилията ми. Виждал съм доста откриватели, които не престават да пътуват и когато решат да се върнат у дома, детето им се оказва на 20 години. Това е неточност! А на мен ми харесва племенният нрав – да си покрай своето племе. Моето племе е фамилията ми. И съм до него. Според мен детето, израснало с майка си и татко си, е мощно. Даваме му познание за корените му и крила с образованието в наслада.
Баща ми умря, когато бях на 11. И съм признателен на майка ми, за доверието да последвам това, за което бленувам. Даде ми независимост. А аз съм доста завързан към сина ми и тъй като като откривател съм рискувал с доста рискови експедиции, съм привикнал да чета сигналите на заплахата и съм непрестанно под напрежение за Симеон Хасан.
Непрекъснато го предизвестявам защо да внимава. Това ме кара да си мисля за майка ми, какъв брой ли съм я карал да страда.
- Знаете ли, преди 20 години, на 26 октомври бях измежду публицистите, които отразяваха сватбата ви в Царска Бистрица. Беше доста красиво!
- Беше магично.
- Мислех си по какъв начин ли се чувствате измежду тези крале и кралски особи? Вие сте откривател и странник, а те са друго племе, допускам.
- Да, попаднах в кралско племе.
- С друг език, традиции, порядки.
- Чували ли сте за писателя Пол Боулс (автор на „ Чай в пустинята “)? Живял е в Алжир. Чувствал се изолиран, липсвали му контакти с американци, само че в един миг си дал сметка, че не е значимо дали е измежду американци или алжирци, а да е измежду хора, с които се схваща. Важни са усмивките, погледите, ползите, свързани с просвета, спорт, със свободното време. И схванал, че няма такова нещо като племе, в което си роден. Има международно племе, в което можеш да намериш сходни ползи с разнообразни хора. Аз съм бил в разнообразни племена и разбрах, че хората могат да приказват на един език, без да са идентични. Принц Фелипе, в този момент към този момент крал на Испания, пристигна на Великденските острови, с цел да поддържа моя експедиция. Макар че беше принц, спа в палатка като всички нас, като част от експедицията и доста ни оказа помощ.
- А за какво избрахте да живеете в България?
- Живяхме години в Мароко по отношение на моята работа, само че Калина постоянно е желала да живеем в България и да бъде покрай татко си цар Симеон. Това е нейна фантазия. Тя искаше да се оженим тук, роди сина ни Симеон в София и го отгледахме през първите му две години в Царска Бистрица в Боровец. Аз също се усещам благополучен в България. Харесвам страната и хората. И тримата сме щастливи тук.
___
Поводът за срещата ни със фамилията на принцеса Калина, Китин Муньос и Симеон Хасан е документалната поредност на Българска национална телевизия и ЮНЕСКО за България, която Китин Муньос режисира. Говорим за малко и с принцесата, която споделя, че сега написа книга за България. И занапред следва да ни опише за това.
Княгиня Калина
- Ваше Височество, в случай че би трябвало да изберете едно място в България, на което се чувствате най-добре, кое би било?
- Избрах България.
- Защо желаете Вашият брачен партньор господин Китин да направи филми за нея?
- Защото културното завещание на България е превъзходно, богато и разнообразно.
- Какво е България за Вас?
- Моята страна. Тази на моя татко, цар Симеон, на моя дядо, цар Борис, и на моя прародител, цар Фердинанд I. Първите ми мемоари, свързани с името ѝ, са от детството ми с моя татко, цар Симеон.
- Кой е най-ценният урок, който сте научили от татко Ви?
- Неговият образец и неговият национализъм.
- Какво е значимо за Вас в образованието на сина Ви?
- Обучението в неговото благополучие.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ